Ще има ли справедлива издръжка за всяко дете?

В публичното пространство, в последните месеци оживено се обсъжда проектът на държавен бюджет на Р. България за 2022 г. По думите на министър-председателя г-н Кирил Петков, „бюджет 2022 г. е бюджет на растежа“.

„Няма да има пенсионер под линията на бедност“,

каза също той и дано думите му се превърнат в дела! Екипът ни обаче установи, че една според нас уязвима група граждани, за пореден път е останала в „сянка“ и далеч от растежа.

Причините за това могат да бъдат всякакви, но днес те не са предмет на анализ за нас. При упражняването на адвокатската професия адвокатът е длъжен да се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Защитата на правата на нашите клиенти не се изразява само в процесуално представителство.
Наш професионален и морален дълг е да се стремим да разрешим конкретния проблем. Понякога, проблемът не може да бъде разрешен на процесуално ниво. Но практиката ни разкрива проблеми, които касаят не само конкретен наш клиент, а обществото ни като цяло. Навярно се питате кое е общото между проекта на държавен бюджет и защитата на правата на нашите клиенти. В следващите редове ще разясним подробно тази връзка.

Все по-често към нас се обръщат родители, които отглеждат децата си без финансова подкрепа от другия родител, въпреки че последният е осъден с влязло в сила решение, да заплаща ежемесечно в полза на детето определена сума за неговата издръжка. Обръщат се към нас, тъй като са затруднени и имат нужда от съвет, как със законови действия да получат средствата, които са им необходими за отглеждане на техните деца.

В семейния кодекс е предвидена възможност, държавата да изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник /неизправният родител/ в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

Дотук добре. Законодателят адекватно е предвидил възможност, държавата да изпълнява социалната си функция и да подкрепа уязвимите групи от граждани, за да се постигне някаква социална справедливост. Има дори нарочна наредба, определяща реда, по който се стига до реално изплащане на суми, където освен всичко останало е предвидена възможност за актуализация на изплащаната от държавата издръжка, при изменение на присъденият размер с ново съдебно решение. Какво се случва на практика? През 2010 г., в държавния бюджет е предвиден максимален размер на издръжката която държавата плаща вместо неизправния длъжник, в размер на 60 лева, съответно толкова е и минималния размер на издръжката, който съдът може да определи. Както вероятно повечето от Вас знаят, Семейният кодекс предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. И ако към ситуацията която разглеждаме, през 2010 г. е можело да се намери някаква правна и житейска логика, то към днешна дата не е така. Няма да ангажираме вниманието Ви със статистика за последните 12 години, а ще посочим само следните данни:
2022 г., започна с минимална работна заплата в размер на 650 лева. От това следва, че минималният размер на издръжка на едно дете е 162,50 лева. В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е определен максимален размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл.152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2022 г. в размер на 90 лв. Намираме предвидената сума за крайно недостатъчна, за да изпълни държавата дори минимума на социалната си функция. Така определената сума не кореспондира с разпоредбата на Семейния кодекс и с идеята, която всъщност е вложил законодателят. Правният извод, който може да бъде изведен е, че при сегашните разчети, държавата не може да покрие определената от съда издръжка /макара и в законовия минимум/ на нито едно дете. Неизпълними са и разпоредбите на наредбата, касаещи изменението на размера на изплащаната от държавата издръжка. Могат да бъдат посочени още цифри и изводи, но сме убедени, че и тези са достатъчни, за да „извадят“ темата от сянката в която се крие години наред и да бъде озарена от лъч справедливост, защото хората се нуждаят от нея – и от справедливостта, и от държавата и нейната социална функция. Разбира се, достатъчни ще са, ако има воля за постигане на справедливост или пък поне доближаването до нея – De lege ferenda!

Справедлива издръжка за всяко дете и без нито един пенсионер под прага на бедност – надяваме се това да е новият поглед при разглеждане на бюджета от законодателната власт!